Живота в полето бил труден. Слънцето печало по цял ден ,нямало никаква сянка. Затова малцина животни останали да живеят там. Това били предимно мишки, плъгове, гризачи, змии и насекоми. Всичките други животни населявали гората. Там бил центъра на просветета. В гората живеел вълка царят на балкана, там били мечката, лисицата и дивата котка. Те били хишници и преследвали красивите животни на гората като сърната, елена и козата. Особено много мразели пришълците от полето като заека, язовеца и пора, които дошли в гората без да питат. Един ден вълка събрал животните на поляната и казал:
- Животни, горвта много се пренасели, затова ще я разделя на две. В по-ниските части, сред храстите, ще живеят заека, язовеца и пора. Ако ги видя мякъде другаде тешко им. Останалата част от гората остава за нас където на воля да гоним сърните.
Порът пръднал и не казал нищо.
Язовеца се заровил в земята.
Само заекът започнал да вика педерасти, да ви еба майната, педерасти.